През май 2016 година Народната библиотека „Христо Ботев” издаде на сръбски език книгата „Селищата на община Босилеград – географско-демографски изследвания”. Тази монография на 1464 страници съдържа данни за общо 37 населени места в община Босилеград, от които 36 селски и едно градско. Обработени са 417 махали с 980 снимки, 82 географски карти, 1281 графики и 888 таблици. За изготвянето на тази монография, освен събраните многобройни данни от терена, са използвани 167 източника на български, сръбски, македонски, гръцки и чешки език.
Монографията е отпечатана в 100 броя, а основен спонсор на изданието е Община Босилеград.
Книгата може да се намери в библиотеките в Босилеград, Судулица, Враня, Димитровград, Белград, Нови Сад и Косовска Митровица. Монографията може да се използва от студенти по география, ученици, а многобройните данни могат да се използват от журналисти и други автори, които пишат за Босилеградския край, тъй като тази монография предоставя многобройни данни, които трудно се намират в свободен достъп.
Книгата, освен всичко друго, съдържа броя на жителите и домакинствата в периода от 1570 до 2014 година, данни за миграцията на населението по махали и семейства, данни за къщите, раждаемостта и смъртността. Съдържа информация за брачните и разведените бракове в Босилеградско, националната и религиозната структура на населението, занаятите, земеделието, горите, стопанската и административната структура. Също така са представени данни за храмовете в Босилеградско, училищата…
В три основни части са описани природните и демографски характеристики на община Босилеград.
В първата част са описани природните условия и ресурси, на базата на които се развива общината, от географското положение до флората и фауната. Разбира се, за някои области на географията като геология, климатология, биология са необходими специалисти, които да опишат по-подробно богатствата на Босилеград. През няколко страници са описани планините, реките, потоците, живият свят, тяхното развитие във времето и съпоставка как е било преди век и днес.
Във втората част е описано демографското развитие на община Босилеград, чрез различни характеристики на населението от заселването до наши дни, въз основа на различни източници и статистически данни. Въз основа на официалните преброявания от 1880 до 2011 година, проведени от държавните статистически институти на България и Сърбия, са дадени данни за развитието на броя на жителите, гъстотата на населението, естественото движение на населението, броя на домакинствата и жилищата. Чрез структурата на населението се описват различни институции, въз основа на които то се променя, като образование, религия, икономика. Има данни за училища, църкви, търговски обекти. В третата част е представено икономическото развитие на общината на селищно ниво.
В третата част подробно са описани населените места от общината, съобразно всички принципи на краезнанието – от географското положение до проблемите в развитието. Природните условия на всяко населено място, произходът на имената, планините, реките са подробно описани на един и същи принцип за всяко селище, поради което някои твърдения се повтарят в описанието на всяко селище – произход и състав на скалите, климатични особености, почва, флора и фауна. Чрез развитието на населението, на базата на различни археологически обекти, е направен опит за описание на някогашното население, а на базата на проучванията на Йордан Захариев, описание на днешното селище. Тъй като всички селища на община Босилеград са от разбит тип, с изключение на село Райчиловци и града, е направен опит да се опишат всички махали – произход на имената им, местоположение, брой жители и празни къщи. В описанието на селището има данни и от турски преброителни регистри от 16 век. Това са първите писмени данни за селищата на днешната община Босилеград, които съдържат най-вече размера на данъците, плащани от жителите, но съдържат и ценна информация за тях. В края на описанието на всяко селище е дадено икономическото им развитие и са представени факти и данни, базирани на преброяването и изворите. Тъй като миграциите са актуален проблем на тази община, те са поставени в самия център на това изследване. От средата на 20-ти век до наши дни, някога гъсто населено, Краище внезапно е опразнено и изселено. Ето защо е необходимо да се опишат подробно изселническите движения на този край, защото скоро ще се забрави кой е живял в тукашните махали и селища. В повечето населени места, с изключение на село Райчиловци и града, методиката за описване на миграцията е една и съща. Направен е опит да се опишат последните поколения, които са живели в селата, с които е бил затворен даден дом и къде са отишли техните потомци, тоест да опишем поколенията, напуснали този край, оставяйки след себе си своите родители или брат, за да не пустее родното огнище, поне не в близко бъдеще.. Накрая същите данни са анализирани и представени чрез графики.
Поради малкия тираж Народна библиотека „Христо Ботев“ ще предостави тази книга, както и всички нейни издания, чрез своя дигитален репозиторий.
