Книгата „Кюстендилски регион 1864-1919“ от Славка Т. Драганова представлява историческо, демографско и социоалноикономическо изследване на Кюстендилския регион за периода от 1864 (причисляване на Кюстендилска каза към Дунавския вилает) до 1919 година (Ньойския договор). В този период към Кюстендилския регион принадлежи и Босилеградско (нахия Краище) и това изследване на Драганова дава много ценни данни за нашия край от това време.
Основният документ в книгата е дефтерът за населението, земите и данъците „Джедвели мизан вергю ве нуфус“ за 1874 година, а използвани са още и:
- Регистри за овцете и козите за 1867, 1868, 1869 и 1871, 1872, 1873, 1874 година,
- Регистър за свинете за 1875 година,
- Регистри за приходите от продадени животни,
- Данъци върху коприната и пашкулите,
- Десятък върху тютюна,
- Десятък върху сеното,
- Приходи от горите и дървения материал,
- Приходи от разни преки и косвени данъци и други.
Книгата на Драганова съдържа данни за население (1864-1900), стойност и данъци на недвижимите имоти (емляк), на приходите от тях (иджар) и на т.нар. „занаятчийски приходи“ (теметуат) за 1874 година, данни за земите (1874-1893) и данни за овцевъдство, бубарство, коневъдство, говедовъдство (1874-1900).
Освен горе посочените данни, населените места са разгледани и спорет сатута – свободни села и „господарски“ или „кесимиджийски“, защото турските аги са притежавали тапиите за сопственост на земите, които селяните са обработвали по наследство.
Тук ще дадем част от данните от книгата и това само за Босилеград, тогава село с господарски статут:
I. Население
– година 1864 – хане: 53 (215 м.)
– година 1866 – хане: 82 (563 м. и ж.)
– година 1874 – хане: 102 (313 м. – от тях 5 цигани християни)
– година 1880 – мъже и жени: 691
– година 1900 – мъже и жени: 1060
II. Земя (дьонюми)
– година 1874: 4733 (десятък: 18 500 гроша; 3,9 гроша на дьонюм)
– на едно хане: 46
III. Стара вергия (грошове/пари)
– година 1865: 5700
– военен данък: 4920
IV. Стойност (грошове/пари) за годината 1874
– на емляка: 991 400
– на инджара: 3500
– на теметуата: 69 250
V. Същата стойност на едно хане
– на емляка: 9720
– на инджара: 34
– на теметуата: 679
VI. Нови данъци (грошове/пари) за годината 1874
– от емляка: 4% 3965/24
– от инджара: 4% 140
– от теметуата: 3% 2077/20
– от военния данък: 8556/16
– от циганската вергия: 30
VII. Овце (брой)
– година 1871: 2736
– година 1874: 2731
VIII. Свине (брой)
– година 1875: 160
Селата от Босилеградско обхванати в книгата са: Барие, Белут, Бистър, Божица, Бранковци, Брестница, Буцалево, Гложие, Голеш, Груинци, Доганица, Дукат, Жеравино, Зли дол, Извор, Караманица, Горна Лисина, Долна Лисина, Горна Любата, Долна Любата, Милевци, Млекоминци, Мусул, Паралово, Плоча, Радичевци, Райчиловци, Рикачево, Ресен, Рибарци, Горна Ръжана, Долна Ръжана, Горно Тлъмино, Долно Тлъмино, Църнощица, Ярешник.
Книгата „Кюстендилски регион 1864-1919“ от Славка Т. Драганова, е издадена през 1996 година от Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София.
За читателите на Народната библиотека „Христо Ботев“ тя е достъпна само в читалнята.
