В помещенията на Народна библиотека „Христо Ботев” заработи дигитална читалня, която е резултат от сътрудничеството на това ведомство с Културния център „Босилеград” чрез изпълнението на проект „Дигитално Краище – Дигитализация. на фонд Краезнание“, който се финансира от Община Босилеград.
В началото на 2020 година започна реализацията на проекта „Дигитално Краище – Дигитализация на фонд Краезнание“ в сътрудничество с Културния център „Босилеград“ и Народна библиотека „Христо Ботев“. Проектът е финансиран от Община Босилеград, която отчита значението на дигитализацията за опазване и представяне на културното наследство на нашия край.
Дигиталната читалня в Народна библиотека „Христо Ботев” е модерна дигитална читалня за представяне и претърсване на дигиталното културно наследство, разработена на базата на инструментите ResCarta. Има модерен прегледен интерфейс, преведен на сръбски и български език.
Дигиталната читалня първоначално включва 100 дигитализирани издания от фонд Краезнание на Народната библиотека в най-добрия TIFF формат и свързаните с тях метаданни в XML формат, сортирани в следните колекции:
- Литература – Поезия: 35 публикации
Включва стихосбирки от автори, родени на територията на Босилеградско - Литература – Проза: 22 публикации
Включва разкази / повествователна проза от автори, родени на територията на Босилеградско - Литература – народно творчество: 6 публикации
Включва сборници с народна литература (поезия и проза) от територията на Босилеградско - Наука и знание за родния край: 20 публикации
Включва исторически, географски и други източници за Босилеград и неговото население - Стари и редки материали и източници: 11 публикации
Включва стари и редки библиотечни материали и източници за Босилеград и неговото население - Други материали и източници: 6 публикации
Включва и други материали и източници на автори, родени на територията на Босилеград
Дигиталната читалня включва 100 заглавия от 45 автори, т.е. общо 15 482 страници.
Заглавията, които са дигитализирани, в оригинал са 73 на български, 23 на сръбски и 6 на македонски език. По години на издаване най-старото издание в читалнята е от 1906 година, а най-новото от 2019 година. Според Универсалната десетична класификация, най-много заглавия в читалнята принадлежат към групата литература – 67 заглавия и групата обществени науки – 11 заглавия. Повечето от авторите, чиито заглавия са дигитализирани, са родени в Босилеградско – 32 автори, или 82%, а 7 са родени извън Босилеград, или 18% от общия брой.
Най-много дигитализирани заглавия са издадени на територията на Република Сърбия – 66%, следвана от Република България 25,5% и Република Северна Македония 8,5%. От 66 заглавия, публикувани в Република Сърбия, само 34 публикации са издадени от издателство „Братство“ в Ниш, което представлява 51,5% от публикуваните в Сърбия или 34% от общия брой дигитализирани заглавия. В Република България най-много заглавия са издадени в София, 64% от издадените в България или 16% от общия брой дигитализирани заглавия.
Предимството на дигиталната читалня е универсалната достъпност на информацията и опазването на културното наследство, което физически се намира в оригиналния си вид в фонд Краезнание на библиотеката. Използвайки дигиталната читалня, е възможно претърсване в целия наличен фонд по заглавия, метаданни, автори, издатели, година на издаване, език и колекции, както и в самия текст на публикациите, който е преобразуван от пасивен в активен „жив“ текст чрез OCR. Въвеждайки термин в търсачката, софтуерът намира в кои публикации се споменава и къде в текста на самата публикация. Така потребителите на дигиталната читалня могат да търсят необходимите термини и информация и не е необходимо да знаят заглавието на изданието или името на автора.
Друго предимство на дигиталната читалня е, че Народната библиотека има възможността да притежава и представя библиотечно-информационни материали и източници в дигитален вид, които физически не притежава в фонда Краезнание а които се отнасят за нашия роден край или чиито автори са били родени на територията на Босилеградския край.
Дигиталната читалня може да се използва от по-широк кръг потребители в помещенията на Народна библиотека „Христо Ботев“ съгласно Правилника на това ведомство.
Дигиталната читалня се използва офлайн в помещенията на библиотеката, поради спазване на Закона за авторското право и сродните му права и може да се използва от всички членове на библиотеката. Публикациите на авторите, с които има сключен договор за преотстъпване на определени права за дигитално представяне на произведенията им, ще бъдат представени както чрез дигиталната читалня в Библиотеката, така и в рамките на Дигиталната библиотека на това ведомство и ще бъдат достъпни чрез Интернет.
Дигиталната читалня представлява начална стъпка в създаването на хибридна библиотека и подготовка за постепенен преход към дигитална такава при последващи процеси на дигитализация.