Емануил Попдимитров е роден в село Груинци, шесто от 11 деца. Имало е много спорове относно датата на неговото раждане, а в литературата се споменава датата 23 октомври 1885 година. Но в кръщелно свидетелство №4 на Софийска митрополия е записано: „Дава се настящето на Емануил П. Димитров, Българин, православен, из с. Груйинци, околия Босилеградска, в удостоверение на това, че той е роден на 14-ий ден месеца Майя Л.С. хилядо и осемстотин и одемдесет и шесто (1886) от православни родители: Свещ. Димитър П. Захариев, законната му съпруга Кана П. Димитрова, двамата от село Груйинци, На 20-ий же ден от същия месец и год. 1886 той е кръстен по въсточно православния ред в църквата „Св. Петка“ в с. Груйинци от Благовейнаго свещеник Златан Коританов.“ Кръщелното свидетелство е издадено на 20 август г. 1900 г.
Емануил Попдимитров отначало е ученик в с. Извор, а след това завършва педагогическото училище в Кюстендил през 1904 година и учителства в селата от този край (Д. Лисина). Следва философия в Софийския университет до 1907 година, след което записва литература в Монпелие и завършва философия и литература във Фрайбург, Швейцария. През 1913 година работи като учител в Хасково, а в периода 1915-1918, по време на Първата световна война, работи като преводач в армията. През 1912 година публикува стихосбирката Сънят за любовта, а през 1921 сборниците Свободни стихове, Стихове и песни и романа Пред буря, и през 1935 година издава сборника Есенни пламъци.
Умира на 23 май 1943 година, на 58 години. Днес неговото име носи Регионалната библиотека в Кюстендил.
