Йордан Захариев Харизанов е учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, един от водещите изследователи и експерти на Кюстендилския край, както и член-кореспондент на Българската академия на науките (от 1937 г.). Роден е на 3 март 1877 година в Босилеград. Посещава начално училище в родния си град, завършва педагогическо училище през 1895 година в Кюстендил. Две години работи като учител в Кюстендил. През 1897 година е приет в Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Учи в класа на професора по география Анастас Иширков и завършва през 1901 година география и педагогика.
В продължение на повече от половин век той провежда поредица от проучвания в Кюстендилско, като обхваща 159 села с Кюстендил. Неговата книга „Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: „Упътване за антропогеографски изучавания в България“ (1928), „Село Слокощица“ (1935), „Пиянец“ (1938), „Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове“ (1938), „Кюстендилска котловина“ (1963), множество статии и други. Написва голям брой статии. Участва и в културния живот на Кюстендил. Бил е председател на културно-художествено дружество към читалище „Братство“, като и любител актьор, уредник на Градския музей на споменатото място, един от основателите и първи председател на туристическо дружество „Осоговец“. .
Умира на 8 май 1965 година. в Кюстендил. През 2010 година на 10 май на сградата на Община Босилеград е открита паметна плоча на Йордан Захариев.
