Вукица Иванова-Стоименова е родена през 1935 година в Босилеград. Tук завършва основното и средното си образование, след което следва и завършва история на югославска литература в Скопие. До пенсионирането си работи все като учителка по сръбски език.
Починала на 5 април 1998 година в Ниш.
С литературна, особено поетична дейност започва да се занимава още през ученическите си години. Пише стихове, в които изразява чувствата и възгледите си за живота и родния край. Като студентка, а по-късно и като учителка по литература продължава да твори.
През 1982 година нейното стихотворение „Усмихнато слънце“ получава втора награда на творческия награден конкурс на списание „Мост“. Наградата я стимулира още по-силно за нови творчески търсепия и от тогава всъщност започва редовното й и плодотворно сътрудничество в изданията на „Братство“. Поезия и преводи на литературни творби от сръбски творци публикува в списание „Мост“, а статии, репортажи, стихове във в-к „Братство“, стихове и приказки за деца в „Другарче“.
Вукица Стоименова е автор на четири книги: стихосбирки „Усмихпато слънце“ и „Сан и Јава“ („Насън и наяве“); „Невенов венец“ – сборник с преведени стихове за деца от Йован Йованович Змай – и сборник с народни песни от Босилеградско „Девойче бело цървено“.
Като дългогодишна сътрудничка на изданията на „Братство“, Вукица е дала голям принос в тяхното развитие и утвърждаване. Винаги тиха и отзивчива, безкрайно отдадена на всичко, което представлява духовна красота, тя търпеливо запълваше поетическите си вдъхновения с прочувстени и нежни стихове.
Нейното име ще остане трайно вписано в културната съкровищница на нашето малцинство.
